На среща с репортери на 31 октомври 1938 г. Орсън Уелс отрича идеята му да е била чрез радиопиесата да предизвика паника
На среща с репортери на 31 октомври 1938 г. Орсън Уелс отрича идеята му да е била чрез радиопиесата да предизвика паника

Не един читател, зрител или слушател има проблеми с това да различава фикцията от действителността. Но пък понякога и медиите правят съзнателно така, щото такива екземпляри да изпаднат в паника. Така на 30 октомври 1938 г. мнозина радиослушатели отвъд океана са повярвали, че марсианците нападат Съединените щати. Младият тогава Орсън Уелс инсценира като радиопиеса романа на своя съименник по фамилия Хърбърт Уелс „Война на световете“ под формата на актуален репортаж.

      Орсън Уелс представя радиоадаптацията на „Война на световете“ по Си Би Ес

Разбрали-недоразбрали, мнозина започнали да звънят в централата на радио Си Би Ес или по редакциите на локалните вестници, за да питат дали са чули правилно. Цялата работа е там, че Си Би Ес, т. е. лично Орсън Уелс, четири пъти по време на едночасовото предаване е обяснявал, че това е фиктивна история, но, разбира се, е имало и слушатели, пропуснали да чуят тази подробност, просто защото или са включили радиоапарата си късно, или са слушали излъчвания по същото време концерт по конкурента Ен Би Си. Така остава въпросът правилно ли е да се оценява случката като „масова паника“, или става въпрос за единични случаи. Наистина ли хиляди са тичали по улиците, изплашени до смърт, а някои са посегнали на живота си пред лицето на „катастрофата“?

В действителност като масов феномен се раздухва случаят в дните след това и то от пресата. Много удобен момент да се заклеймят радиожурналистите като безотговорни хора, които хвърлят масите в заблуда и паника. Вестник „Ню Йорк Таймс“ излиза например със заглавие „Радиослушатели в паника, приемат радио драмата като факт“.

Медийните историци Джеферсън Пуули и Майкъл Соколоу са установили, че аудиторията на радиопиесата е била под два процента, точно защото по същото време повечето са слушали концерта при конкуренцията. Така че въпросната паника на практика е била толкова незначителна, че не може да се измери. Дори един от десет слушатели да е изпаднал в заблуда, това далеч не би довело до масова истерия на милиони.

От цялата работа обаче има ефект в две посоки. Си Би Ес веднага намира спонсори за радиопиесите си, а талантливият режисьор, актьор и автор Орсън Уелс попада в полезрението на Холивуд и е ангажиран на момента. Само след две години той блясва с шедьовъра си „Гражданинът Кейн“.

Сега, 80 години след тази история, на мнозина им се ще тя наистина да е силно драматична и сензационна. Е, сензация има дотолкова, доколкото на дело медиите могат да бъдат не източник на истината, а на манипулирана „достоверност“ за постигането на определени недотам възвишени цели. Впрочем и у нас имахме подобен случай, когато на 22 декември 1992 г. „Ку-Ку“-вците хвърлиха „бомба“ в предаването си с „новината“ за авария в АЕЦ „Козлодуй“. Тогава все пак може би истерията е била по-осезаема, защото става въпрос за телевизия и за едно много популярно предаване. Но пак не беше чак така масово, както пак някои вестници искаха да внушат, та да политизират случката, при по-внимателно вглеждане в която се виждаше, че е съшита с бели конци. Както и да е, имаме поука: с медиите и аудиторията шега не бива!