stara-sofia.com
Сградата на Българската академия на науките, 1930 г.

Между 26 и 30 октомври 1869 г. в румънския град Браила се събират изявени представители на българските общности от Браила, Букурещ, Галац, Гюргево, Кишинев, Белград, Виена и Одеса. На Общото събрание те решават да се създаде Българско книжовно дружество със седалище в Браила, днес Българска академия на науките. Учредителната дата е 12 октомври 1869 г. и за пръв председател е избран Марин Дринов. След Освобождението дейността на дружеството е преместена в София, а през 1911 г. е приет и първият закон за него, вследствие на което се преименува на Българска академия на науките. През своето 149-годишно съществуване Академията се ръководи от едни от най-видните учени и интелектуалци, които българската история познава.

  Марин Дринов
1869 г. – 1882 г.
1884 г. – 1894 г.
Историкът и филолог-славист е съосновател и пръв председател на Българското книжовно дружество (БКД). С решение на Общото събрание от ноември 1878 г. седалището на дружеството е преместено от румънския град Браила в София. Акад. Марин Дринов поставя основите на българската историография. Научното издателството на БАН носи неговото име.
  Васил Стоянов
1882 г. – 1884 г.
Славистът и правист е един от инициаторите за основаването на Българското книжовно дружество. Негов деловодител е до 1872 г. и основател на Библиотеката. Васил Стоянов е редактор на печатния орган на „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ във Браила и София. Преподава етнография и българска история във Военното училище в София.
Климент Търновски
1894 г. – 1898 г.
Познат със светското име Васил Друмев, писателят и политик участва активно в изграждането на Българското книжовно дружество. Негов деловодител и зам.-председател е. Редактира периодическото списание на БКД, на страниците на което излизат негови научни статии. В Браила Васил Друмев преподава в българското училище, на което става и директор.
  Иван Гешов
1898 г. – 1924 г.
Политикът и общественик има съществен принос в превръщането на Българското книжовно дружество в самостоятелна и независима научна институция. През 1911 г. е приет първият закон за БКД и дружеството е преименувано на Българска академия на науките. Акад. Иван Гешов е преизбран за председател. Той е най-дълго управляващият ръководител на БАН – 26 последователни години.
Любомир Милетич
1926 г. – 1937 г.
Езиковедът, д-р по философия и славянска филология влиза в първото ръководство на Българската академия на науките. Две години след заемането на председателския пост, през 1928 г., е  завършена централната сграда на БАН. Акад. Любомир Милетич е основател на Македонския научен институт в София (1923).
Богдан Филов
1937 г. – 1944 г.
Археологът и политик е член-кореспондент на БАН от 1918 г., а от 1929 г. става неин действителен член. Има съществен принос в развитието на българската археология. Председателства БАН, като съвместява и длъжността на министър-председател на Царство България (1940 – 1943). Като виден изкуствовед, през 1940 г. акад. Богдан Филов предлага БАН да се трансформира в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) с цел да отговори най-точно на заложените цели на сдружението – „разпространение на наука, изкуства и художества“.
      Слово по случай Седмицата на българската книга и изграждането на Народната библиотека – запис 1940 г.
Димитър Михалчев
1944 г. – 1947 г.
Философът и експерт при подписването на Ньойския договор (1919 г.) застава начело на БАНИ, когато обективната дейност на академията е подложена под съмнение. Той прави усилия да възпрепятства закриването ѝ, но в годините 1944-1946 акад. Димитър Михалчев е изпратен за посланик в СССР. В този период БАНИ остава без председател, което води до нейното разпадане, а членовете ѝ са подложени на политически гонения и репресии.
Тодор Павлов
1947 г. – 1962 г.
Философът и политик е сред организаторите на кампанията срещу БАНИ, които обвиняват академията, че проявява „шовинистични тежнения“ и не съответства на политическите реалности в страната. През 1947 г. гражданското сдружение БАНИ се ретрансформира в БАН като „партийно-държавна“ научна институция и начело застава акад. Тодор Павлов. Два мандата той е и директор на Института по философия на БАН.
      Отчетен доклад на 6-ия конгрес на БКП – запис 1954 г.
Любомир Кръстанов
1962 г. – 1968 г.
Ученият-геофизик и метеоролог има значителни заслуги в областта на атмосферната физика. През 1960 г. той основава Геофизическия институт на БАН и става негов пръв директор. Преди да бъде избран за председател на БАН Акад. Любомир Кръстанов ръководи Института по хидрология и метеорология и секцията по физика на атмосферата във Физическия институт на БАН.
Ангел Балевски
1968 г. – 1988 г.
Инженерът и политик основава Института по металознание и технология на металите на БАН през 1967 г., като става негов пръв директор. До 1968 г. е ректор на Техническия университет в София. Акад. Ангел Балевски е автор на редица изобретения като метода за леене с противоналягане, който е известен в цял свят. През 1988 г. е избран за почетен председател на БАН.
      Изказване за постиженията на БАН по повод 10-ия конгрес на БКП – запис 1971 г.
Благовест Сендов
1988 г. – 1991 г.
Видният математик, политик и дипломат става професор на 36-годишна възраст. Известен е с новаторските си подходи в хармонизирането на българското образование със съвременните методи на обучение. Под негово ръководство се развива българската школа по теория на апроксимациите и се изграждат специалисти в сферата на числения анализ. Акад. Благовест Сендов е сред най-авторитетните научни изследователи в БАН. Преди заемането на председателското място, той ръководи секция „Числени методи“ и е зам.-директор на Института по математика и информатика.
      Приветствено слово по случай 130 години от рождението и 50 години от смъртта на Янко Сакъзов – запис 1991 г.
Йордан Малиновски
1991 г. – 1996 г.
Физикохимикът допринася съществено за развитието на Института по Физикохимия на БАН. През 1967 г. основава Централната лаборатория по фотопроцеси и е неин директор до избирането му за председател на БАН. Акад. Йордан Малиновски е автор е на 100 приносни публикации и 16 изобретения. На поста председател на БАН остава до края на живота си.
Иван Юхновски
1996 г. – 2008 г.
Химикът има значителни приноси в Института по органична химия на БАН, на който е директор в периода 1989-1994. Акад. Ива Юхновски е създател на лабораторията за структурен органичен анализ. Научната му дейност е в областта на инфрачервената спектроскопия и квантовата химия за изследване строежа на органичните съединения. Преизбиран е 4 пъти за председател на БАН.
Никола Съботинов
2008 г. –  2012 г.
Физикът работи активно в сферата на лазерната физика и допринася с дейността си за развитието на Института по физика на твърдото тяло. Създава школа по лазери с метални пари, която е световно утвърдена. От 1996 г. е акад. Никола Съботинов е зам.-председател на БАН.
      Интервю по повод реформите в БАН и съотношението между учени и технически персонал – запис 2009 г.
Стефан Додунеков
2012 г.
Математикът е сред водещите световни учени в областта на теорията на кодиране. Заради приноса му в българските антарктически топографски проучвания и картография, връх в Антарктика носи неговото име. Акад. Стефан Додунеков е директор на Института по математика и информатика в периода 1999-2012. след което е избран за председател на БАН и заема поста до смъртта си.
Стефан Воденичаров
2012 г. – 2016 г.
Инженерът и политик е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии в БАН, където работи от 1969 г. Има около 200 научни труда, 20 патента и е ръководител на редица научни разработки в областта на отбраната и ядрената енергетика. При избирането му за председател изтъква, че сред приоритетите му е осигуряването на повече финансови средства за БАН.
  Юлиан Ревалски
от 2016 г.
Математикът е зам.-директор на Института по математика и информатика в БАН в периода 2011-2012, а от 2013-а е негов директор. Той е сред учредителите на наградата на института за постижения на млади български учени в областта на математиката. Научните интереси на акад. Юлиан Ревалски са в сферата на вариационния анализ, многозначни изображения, топологични оптимизационни методи и др.