Годината е 1929-а. В края на месец ноември техникът във Военно-инженерните работилници Георги Вълков изработва един маломощен средновълнов радиопредавател и през един въгленов микрофон изпраща в българския ефир думите: „Ало, ало, радио София!“ В началото на 1930 г. видни интелектуалци, общественици и инженери-радиолюбители основават съюз „Родно радио”.

ул. „Бенковски“
Осъзнатата необходимост от българско радио е подкрепена и от държавата, която решава да подпомогне ентусиастите. Разрешено им е да ползват една малка пристройка към красивата сграда на ъгъла на ул. „Московска“ и ул. „Бенковски“. Сградата е едноетажна, с няколко стаи. 50-ватовият предавател на Георги Вълков е инсталиран и от там започва да излъчва „Родно радио“. Към тези пионерски години на родното радиоразпръскване ни връщат спомените на Кирил Разсуканов, който разказва за посещенията си в сградите на радиото на ул. „Бенковски“, а по-късно и на ул. „Московска“.

      Разходка с Кирил Разсуканов из студиата на „Родно радио“ - запис от 2003 г.

Така е изглеждало „голямото“ студио на „Родно Радио“ на ул. „Бенковски“ 3. Малкото е било в самата апаратна. Над малкия студиен прозорец има светлинни тела за подаване на команди към изпълнителя пред микрофона. Над вратата има също светлинен надпис – „Не излизай!“

ул. „Московска“
Постепенно дейността се разраства. Георги М. Георгиев и още неколцина инженери се справят успешно със задачата за създаване на по-мощен предавател, с който да се достига по-голяма аудитория. Дом на „Родно радио“, наследено през 1935 г. от „Радио София“, става не пристройката, а целият втори етаж на сградата на ул. „Московска“ 19. Това архитектурно бижу на столицата е дело на екип, ръководен от виенския възпитаник арх. Георги Фингов с участието на Димо Ничев и Никола Юруков и първоначално там се помещава тогавашната Софийска банка. Когато сградата става собственост на Министерството на железниците, пощите, телефоните и телеграфите (през 1929 г.), държавата помества на партера и първия етаж свои пощенски служби, а по-късно, горе – ентусиасистите от клуб „Родно Радио“. През 1951 г. там се настанява новосъздадената Държавна спестовна каса, сега банка ДСК.

бул. „Драган Цанков“
След одържавяване на радиото започва неговото по-мащабно развитие. Осигурено е финансиране – за техника, хора и по-голяма къща. Новата сграда на Радио София на булевард „Драган Цанков“ 4 започва да се строи през 1938 г. в тогавашната вилна зона на столицата. Основният строеж е завършен през 1941 г., а германската фирма Telefunken оборудва новия радиодом с най-напреднали за времето си технологии. Откритите през 1942 г. нови студиа са сочени като най-модерни на Балканите. В Годишника на Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройството за 1941 г., в раздела „Кратко описание на по-важните държавни постройки, завършени през 1941 година“ се привеждат следните главни характеристики: „Проектът на тази сграда е разработен от отдел „Архитектура“ при Главната дирекция на ПТТ, по скици, представени от фирмата „Телефункен“, която извърши специалните радиопредавателни инсталации. Сградата е застроена върху 2300 кв. м и се състои от два блока, непосредствено свързани, от които първият обхваща партер и два етажа, съдържа всички помещения, необходими за администрацията, както и три студио-зали за специално самостоятелно предаване. Вторият блок представлява двуетажна постройка, обхващаща изключително така нареченото студио №1, предназначено за публично предаване. Това студио е един салон за публиката с размери 16/20 метра, към който се открива специалната сцена-подиум с обща плоскост от 120 кв.м. Към горните помещения са подредени стаите за артистите, тези за техническия персонал, малка менза и кухня, обслужваща персонала и др. Сградата е снабдена изцяло със специална климатична отоплителна инсталация, сигнално-електрическа уредба и др. В напълно завършен вид, без инсталациите за радиопредаване, сградата ще струва около 22 млн. лева.“
По-обстоен поглед „отвътре“ ни дава разказът на дългогодишния звукорежисьор в БНР Иван Хаджийски. След 40 години радиослужба, той ни връща към времето, когато е бил млад специалист и ни разхожда из етажите и студиата на „Старата къща“ (тогава съвсем нова).

      Иван Хаджийски за първите години в Радио София и работата си в звукозаписа - запис от 2002 г.

с. Нови хан
При англо-американските бомбардировки над София през зимата на 1943–1944 г. е разрушена задната част на Първо студио. Радиото е евакуирано в салона на училището на софийското село Нови хан, откъдето излъчва до края на Втората световна война. Георги Паскалев, работил в отдел „Външни предавания“ на Радио София, е един от очевидците на тези събития.

      Спомен на Георги Паскалев за бомбите, поразили сградата на Радиото - запис от 2002 г.

Новата сграда на бул. „Драган Цанков“
Радиото оцелява. А с течение на годините тези 2300 кв. м стават недостатъчни, за да се осигури работна площ за служителите. Така през 1972 година се появява втората, т.нар. административна сграда на Радиото. Чуйте разказа на арх. Георги Стоилов, който я проектира през 1971 г.

      „Аз имах амбицията това да е една знакова сграда за София“, казва арх. Стоилов

В Златния фонд е запазен и запис от 17 август 1970 г., когато е направена първа копка на сградата.

      Христо Захариев, генерален директор на „Металстрой“, фирмата изпълнител на проекта на новата, т.нар. административна сграда на Радиото - запис от 1971 г.

Освен Захариев, слово произнасят и Тодор Стоянов, председател на Комитета за телевизия и радио и Рад Каменски – директор на Българско радио.

Днес Българското национално радио продължава развитието си в своята вече над 80-годишна история. Oт която неразделна част са както хората, така и местата, на които тя се пише.