Упорит боец в преследването на избрана цел, чаровник с прекрасно чувство за хумор, тънка ирония и самоирония, Филип Трифонов е един от най-известните и обичани театрални и филмови актьори. Едва ли можем да си представим българското кино и театър без неговите роли, без новаторството му като артист, който постига висока изразителност и вътрешен драматизъм на превъплъщенията си не чрез текст, а чрез мълчание… Актьорът доказва, че и на големия екран, и на театралната сцена умее да присъства пестеливо, но ефектно и да вълнува зрителите.
Филип Трифонов дебютира на театрална сцена през 1973 г. в ролята на Андзор в „Процесът ще се състои“ от Александър Чхеидзе в Благоевградския драматичен театър „Никола Вапцаров“, където в продължение на четири сезона има интересни ангажименти. Фипо, както го наричат приятелите му, се превръща в любимец на публиката, която го аплодира и на сцените на Театър 199, театър „София“ и Сатиричния театър в столицата. Работи с утвърдени имена в българската режисура като Любен Гройс и Леон Даниел. Независимите сцени са също част от богатата биография на Трифонов. Ролите му в постановки като „Здравей и сбогом“ от Атол Фюгард, „Жестоки игри“ от Алексей Арбузов, „Аудиенция“ от Вацлав Хавел, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев, „Двайсет минути с ангела“ от Александър Вампилов, „Тестостерон“ от Анджей Сарамонович, „Детектор на лъжата“ от Василий Сигарев и още много други, както и в авторските спектакли „Секънд хенд“, „Тя“, „Памид“ , „Роден без сливици“ са едни от най-силните изяви на актьора в театъра. Развихря неудържимата си индивидуалност и в моноспектакли, създадени изцяло от него. С моноспектакъла „Западна Германия – отечество мое“, резултат от краткия му период на емиграция в началото на 90-те, Фипо става основоположник на стендъп комедията у нас. Част от визитната му картичка е също създаденият от него и режисьора и драматург Николай Гундеров през 1992 г. Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“. „ЕТ може да се чете като естествен, евтин, европейски, еротичен и много други Е-та“, шеговито пояснява за незапознатите актьорът.
Още вторият му филм – „Момчето си отива“ на режисьора Людмил Кирков, вече е триумф. Това се случва, докато е студент във ВИТИЗ (1969 – 1973) и учи актьорско майсторство в класа на Апостол Карамитев. Безмълвните сцени между Филип Трифонов и прекрасната Невена Коканова и досега остават ненадминати. Кариерата му тръгва нагоре, а филмите и брилянтните му роли следват едни след други. Ухажвана звезда, през 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в емблематични за българското кино творби. Запомнящи се са тези в „Преброяване на дивите зайци“, „Оркестър без име“, „Адио, Рио“, „Селцето“, „Не си отивай“, „Лавина“, „1952: Иван и Александра“, „Като песен“, „Забравете този случай“, „Ешелоните“, „Живот до поискване“, „Защитете дребните животни“… – участие в над 30 филма. От 1980 до 1990 г. Филип Трифонов е на щат в Студията за игрални филми. Печели киното, театърът се лишава от един специфичен артист.
И на големия екран, и на сцената той е неуморим, всеотдаен и непретенциозен. „Театърът и киното са много хубаво нещо, но зависи от хората, с които работиш, дали си в клетка или си на свобода.“ Артистът споделя още: „По-голямо удоволствие изпитвам в театъра заради непосредствения контакт с публиката, особено ако си в хубава атмосфера и стане хубаво представление.“
За криволиците по творческия път на Филип Трифонов и какво се случва, когато „кокошката ти кацне на рамото“, ще научите от портрета на актьора, представен от Богдана Костуркова. Записът е от 2012 г.
Още от „Хайде на театър“…