На Бъдни вечер през 1906 г. роденият в Канада американец Реджиналд Фесенден излъчва първото радиопредаване от брега на Плимут, щата Масачузетс, към корабите в морето и пасажерите успяват да чуят как той свири на цигулка, пее коледни песни и чете откъси от Библията. Публиката е един-единствен кораб и пасажерите на него, където бил инсталиран радиоприемник. Началото на редовното обществено радиоразпръскване е поставено през 1909 г. в Сан Хосе (САЩ), но то става масово едва през 20-те години с широкото разпространение на радиоприемниците, особено в Европа и Северна Америка.
Първата радиопрограма с новини е започнала излъчване на 31 август 1920 година от радиостанцията 8MK (днес WWJ) в Детройт. През октомври радиостанцията 2ADD излъчва поредица от вечерни концерти. Това се смята за първото забавно предаване в Съединените щати. През 1922 г. изследователският център на Маркони в Ритъл започва редовното излъчване на развлекателни предавания, а в Европа, първите радиостанции редовно излъчващи информация, се появяват след края на Първата световна война.
Приблизително по това време, през 1922 година, във Франция започват емисиите, излъчвани от Айфеловата кула (метереологични бюлетини, борсова информация, концерти), а Societe Francaise Radioeletrique създава първата европейска частна радиостанция на дълги вълни. Английската система на радиото поема обществени функции още през 1922 година при създаването на първите емисии от British Broadcasting Corporation – BBC.
Като повечето революционни изобретения радиото идва в България с известно закъснение. Наричали го „искров телеграф“ и първият предавател бил монтиран до Централната гара в София през 1913 г., 18 години след демонстрацията на първия радиосигнал в света. По онова време го използвали само като свързочно средство, и то с помощта на морзовата азбука, прилагана по телеграфа.
На 6 април 1927 година българският парламент приема първия български Закон за радиото, дотогава то е било официално забранено. В края на същата година в България са регистрирани първите 400 радиоприемника. Цифра, която сама по себе си говори за нагласите и възможностите на българската интелигенция за общуване със света и неговите бурни постижения. По това време излиза и статия на видния български учен проф. Асен Златаров „Трябва ни радио“. В нея той поставя радиото наред с читалището, като „едно от средствата за широка просвета“, но същевременно отправя и предупреждението, че „това народополезно дело“ трябва да се опази от користолюбието на управляващите.
Началото на радиоразпръскването в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. На 24 ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!”. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери- радиолюбители основават съюз „Родно радио”. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. Предаванията са два-три пъти седмично с времетраене по три-четири часа, запълнени предимно с реклами, борсови сведения, информации от бюлетините на БТА, различни беседи, както и музика – танцова, забавна и народна. На 6 юни 1931 г. предавателят „Родно радио“ е преименуван на „Радио София“ и от началото на 1932 г. излъчва всекидневни предавания, като най-много внимание се отделя на религиозните служби, беседите, детските предавания, военните паради, манифестациите и футболните мачове, а също така и на постановки на радиотеатъра и радиогимнастиката. Програмата е предимно с директни включвания от мястото на събитието, като оперните и оперетните спектакли в София, а със съдействието на радиостанциите от съседните страни в България са предавани симфонични концерти от Белград, Загреб, Любляна, както и литургия и концерт на хор „Гусла“ от Букурещ и др.
На международната конференция в Люцерн, Швейцария през 1934 г. „Радио София“ получава регламентирана вълна в диапазона на средните вълни – 352,8 м.
През септември 1934 година „Радиоклуб Варна” започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „Радио Варна”. Програмата се излъчва на дължина на вълната 235,1 м, като през времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на „Родно Радио” от София, предавана по телефонна линия. С влязлата вече в сила Наредба-закон за радиото, която отменя Закона от 1927 г., става ясно, че радиоразпръскването ще бъде монопол на държавата. На 26 март 1936 г. се чете писмо пред събранието на сдружение „Радиоклуб Варна“, от което става ясно, че ще бъде създадена районна радиостанция във Варна, и ще бъде прекратено всякакво друго излъчване. Радиоентусиастите, създатели на варненското радио отказват да изключат предавателя си и между 6 и 17 юли 1936 г. предавателят на радиоклуба е конфискуван от държавата“.
През първите три години на „Родно радио“ се виждат първите опити за персонификация на част от информацията: през 1932 г. спортните новини се представят от сътрудника Климент Симеонов. Персонифицира се, още при появата си, политическият коментар – през 1932 г. епизодично, а от 8 февруари 1933 г. постоянно поддиректорът на БТА Хенри Левенсон води рубриката „От сряда до сряда“. Това са първите прегледи на политическите събития… започват и очертаването на програмни линии (наред с прегледа на Левенсон) „Програма за децата“, „Програма за дами“, „Програма за учениците от гимназиите“… От 1932 година датират и първите концептуални възгледи за чуждоезиково обучение чрез радиото“.
През 30-те години радиопрограмата е „три-четири часа, запълнени главно с реклами, борсови сведения, информация от бюлетините на БТА и различни беседи, както и с танцова, забавна и народна музика, дочувани само в околностите на София“. Съществуват наченки на форматиране, спрямо очакванията за задоволяване на културните потребности, но до истинско радипрограмиране се стига след одържавяването на радиото. С наредба закон за радиото, приета от Министерския съвет на 17 януари 1935 г., излъчването на програми се обявява за държавен монопол. Цар Борис III подписва указа на 25 януари 1935 г. Програмата от три часа дневно през 1932 г. нараства до 8-9 часа пет години по-късно.
За няколко години радиоапаратът става популярна вещ. Десетки фирми доставят чужди марки, а 35 работилници сглобяват от вносни части български приемници. Радиоапаратите задължително се регистрирали. През 1944 г. броят им бил вече 180 хиляди.