Иван Вълев

Иван Вълев (14 август 1928 г. – 31 март 2010 г.) е сред изтъкнатите български фолклористи и композитори. Три десетилетия той е художествен ръководител и диригент на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци, който носи неговото име.

„Когато се приземих на 12 септември 1960 година в Плевен, аз не познавах никого, нямах квартира, не можех да събера семейството и децата си. Бях преподавател в детската музикална школа и в един прекрасен ден чух непознат глас на един началник, който ми предложи да оглавя току-що създадения Северняшки ансамбъл, срещу което щях да получа квартира. Аз поисках най-напред да видя какво е това животно, защото бях завършил Теоретичния отдел на Музикалната академия заедно с Николай Кауфман,  Пенчо Стоянов, Иван Маринов, Димитър Тъпков и др.“ – разказва Иван Вълев по случай своята 70-годишнина.

За една година той превръща Северняшкия ансамбъл от самодейна група хористи в професионален фолклорен оркестър. „Изнасяхме по 150-200 концерти на календарна година. Бяхме един от най-пътуващите ансамбли в чужбина“ – спомня си диригентът.

      Иван Вълев обяснява защо отказва на проф. Кауфман работа в Министерството на културата – запис 1998 г. 

Иван Вълев е толкова отдаден на диригентската професия, че не намира време да пътува веднъж в седмицата до Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, където  многократно е канен за гост-преподавател от тогавашния ректор Асен Диамандиев. По-късно в свое интервю признава, че това е и причината да няма научна титла. „Аз не съм от тия, които страдат от манията за величие, не съм от великите музиканти. Мисля, че съм бил средно добър музикант във времето, много работлив, много самоотвержен по апостолски, верен на изкуството, на което съм посветил живота си.“

Иван Вълев е автор на фолклорни пиеси за мъжки, женски и смесени хорове, пише  музика за танцови постановки и симфоничен оркестър. Публикува теоретични статии за фолклора. Той започва кариерата си във време, когато сценичната изявя на фолклора, по думите му, е все още обвита в пелени и признава, че по-късно благодарение на Филип Кутев жанрът достига високи параметри и става едно много силно всенародно движение.

      Иван Вълев говори за сценичния фолклор и ролята на Филип Кутев – запис 1998 г.

Иван Вълев дава път на много млади музиканти и се гордее с това. „Аз обичам младите хора много, защото те трябва да продължат щафетата нататък.“ Напуска ръководното място в Северняшкия ансамбъл на 63-годишна възраст, през 1991 г., но продължава интензивно да се занимава с музика и пише инструментални пиеси. Вълев се откроява като изключително дейна и дисциплинирана личност – „Когато остана три дена на едно място, ми става много скучно, ставам неспокоен, като тия кавалерийските коне съм, които чакат тръбата да засвири, за да впуснат напред“.