Леа Иванова с „Еди Казасян Комбо“, краят на 50-те години на XX в.
Леа Иванова с „Еди Казасян Комбо“, краят на 50-те години на XX в.
      Леа Иванова за своя модел на подражание Ела Фицджералд – запис 1982 г.

Личността на Леа Иванова (13 август 1923 г. – 28 май 1986 г.) изкушава с вокална мощ и поразителна артистичност. Тя е една от първите джаз певици у нас. В началото на 50-те години пее в оркестъра „Джаз на оптимистите“, който по онова време е в творческо съревноваване с „Джаз Овчаров“. „В някои моменти свиреха по-добре от нас, но ние бяхме повече шоу оркестър, повече се харесвахме заради сценичното поведение. Леа нямаше конкуренция“, споделя бъдещият ѝ съпруг Еди Казасян.

„Най-хубави бяха концертите във Военния клуб, защото имаше и други артисти. – спомня си Леа. – По онова време пълнехме залите с нашите спектакли. Работихме с Енчо Багаров, Георги Парцалев, Георги Калоянчев и Коста Цонев. Оперната певица Илка Попова винаги ни чакаше след концерта и казваше: „Защо, момиче, не седнеш да учиш опера?“, а аз ѝ отвръщах, че не мога. Изпрати ме при Анна Тодорова, която каза, че трябвало да ходя постоянно, и аз се отказах, защото хич не съм постоянна.“

      Леа Иванова за джаз музиката и за Бийтълс – запис 1982 г.

60-те и 70-те са най-активните години в кариерата на Леа Иванова. През 1957 г. за първи път излиза извън страната – в Румъния. След това започва да обикаля световните клубни сцени с оркестъра на Еди Казасян. Репертоарът ѝ включва суинг, фламенко, туист, ча-ча-ча. Пее в почти цяла Западна Европа, Америка и Близкия Изток. Има издадени албуми в България, Унгария, Румъния и Германия.

„Ориентирах се към музиката още като ученичка в Цариград (дн. Истанбул). По едно време в българското училище ми преподаваше Никола Фурнаджиев. В класа имаше много хубави момичета, щяхме да даваме представлението „Балът на розите“ за края на годината и той каза: „Лили, ти ще бъдеш царица Роза“ и така започнах да пея.“ – разказва Леа, чието цяло име е Лилия.

      „Basta con la luna“ на Адриано Челентано в изпълнение на Леа Иванова

В началото на 80-те години изявите на Леа на родна сцена стават все по-чести. Тя придобива широка популярност в България едва в последното десетилетие от своя живот. В българската забавна музика името на Леа се свързва най-вече с шлагера „Чико от Порто Рико“, композиран от Емил Георгиев.

      Леа Иванова за „Чико от Порто Рико“ – запис 1982 г.

В последните творчески години момичето с куфарите, обиколило света, сякаш изпява равносметката на живота си в хитовете „Тръгвам си без шум“  и „Би трябвало да имам два живота“. Но дори само за един, Леа Иванова се превръща в българската царица на суинга.