„Струва ми се, че успях да се докосна до всички големи проблеми в историята ни. Гордея се, че успях да променя някои официални становища, възприемани като постулати едва ли не във време, в което трудно можеше човек да се пребори с академизма“, казва проф. Иван Венедиков (10 януари 1916 – 19 август 1997), един от най-вдъхновените и интересни умове на нашата хуманитаристика и един от големите българи, които дават всичко от себе си за това българската наука, културно и историческо наследство да получат високо признание по света. Оставя следа в нашата наука и в спомените на колеги и приятели като неуморен изследовател, археолог, историк, траколог, лингвист и етнограф със завидна научна интуиция, феноменална памет, оригинална научна интерпретация, творческа толерантност в научните дискусии, неочаквани хрумвания, тънко чувство за хумор, щедро раздаващ напътствия и идеи на по-младите, отличен познавач на класически езици и българския фолклор, невероятен събеседник, великолепен разказвач, образец на скромност и почтеност.

      Иван Венедиков за символиката, обичаите, свързани с празниците от Коледа до Бабин ден и историческите им корени в езичеството – запис от 1991 г.

„Археологията възпитава у човека постоянен търсачески дух. Другото е вече дарба. Аз съм преди всичко историк и след това всичко останало“ – така определя призванието си ученият. И уточнява още нещо интересно: „В археологията за мен основен принцип е: „Който вижда едно, не вижда нищо; който вижда хиляда, вижда едно“. Богатото научно дело на проф. Венедиков е пример на класическото научно търсене, синтезирало античното наследство, средновековната история, археология, изкуство и култура и фолклора, езика и вярата на българите. Характерен за дейността му е широкият диапазон на изследвани и интерпретирани паметници, както и бързото публикуване на резултатите от проведените разкопки и новооткрити паметници. Автор е на повече от 200 научни труда в областта на тракологията, археологията, прабългаристиката, епиграфиката, фолклора, праисторията, езикознанието, етнографията, нумизматиката и средновековната ни история. Голяма заслуга на учения към историческата ни наука е находчивият опит да бъде намерено отношението и връзката между устните исторически народни предания и сведенията от историческите писмени извори, отнесени към археологическите находки. Значителен дял от изследванията му е свързан с въпросите за античното наследство в българския фолклор и българската традиционна култура.

Иван Венедиков е и първият системен изследовател на тракийското изкуство, на което прави периодизация. На перото му принадлежат първите трудове, които посочват пътищата за интерпретацията на паметниците по нашите земи, наследени от траките, и разкриват влиянията, довели до изграждането на облика на тяхното изкуство. Той е един от първите български учени, който след Богдан Филов издига тезата за самостоятелност на тракийското изкуство в системата на древната художествена култура. Венедиков си остава и един от първите ни историци, който обръща голямо внимание на културните взаимодействия между древна Тракия, Анатолия и Древния изток. „Вълчитрънското съкровище“, „Панагюрското златно съкровище“, „Тракийското съкровище от Летница“, „Тракийското изкуство“ (в съавторство с Тодор Герасимов), „Тракийската колесница“ и др. са книги, които отреждат на автора видно място в нашата историческа наука. Впрочем, за най-голямо свое постижение проф. Венедиков смята организираната от него изложба „Тракийското изкуство“, представена за първи път през 1972 г. в София, а от 1974 г. тя почти не се завръща в България. И до днес, макар и под различни имена и обогатена с новооткрити паметници, тази изложба е посланик на страната ни в световните културни центрове.

В изследванията си „Новооткритият в Преслав първобългарски надпис“, „Военното и административно устройство на България през IX и X век“, „Легендата за Михаил каган“, както и в последната си монография „Прабългарите и християнството“, която написва на 78 години, проф. Иван Венедиков не само предлага един нетрадиционен поглед към ранната история на България, но и изгражда образите на българските владетели, подчинили живот, дом, семейство, религия на бъдещето на българската държава. Неговата знаменита трилогия – „Медното гумно на прабългарите“, „Златният стожер на прабългарите“ и „Раждането на боговете“ – е най-значимото изследване на митологията на племената, населявали българските земи. Това е проникване в архетиповете на българския фолклор, което променя и представите за смисъла на старите легенди и предания, за развитието на държавността.

Книгите на проф. Венедиков имат много почитатели у нас и голям отзвук в чужбина поради новите му идеи и интерпретации, оригинални научни решения и хрумвания. Негови трудове, над 30 от които издадени в чужбина, са превеждани на английски, френски, немски, руски, италиански, испански, турски, унгарски, чешки, полски и японски език. Проф. Венедиков е създател и сценарист на документални и телевизионни филми и радиопредавания, посветени на българската древност и Средновековие.

„Иван Венедиков е един от най-великолепните българи. Като казвам това, имам предвид неговото изострено национално чувство. Той неслучайно се занимава и с прабългарите и написа толкова книги и студии за тях, за надписите на Мадарския конник, Именника на българските владетели, царете и т.н., защото беше закърмен с идеите, че България и българите са една велика сила и в миналото, и сега. Мисля, че тези уроци не трябва да бъдат забравени. Това е едно от неговите завещания“, отбелязва за своя дългогодишен приятел и колега изкуствоведът и културолог проф. Иван Маразов.

      Ученият и човекът Иван Венедиков през погледа на проф. Маразов – запис от 2006 г.