В кадър от филма „Герловска история“ (1970) на режисьора Гриша Островски
В кадър от филма „Герловска история“ (1970) на режисьора Гриша Островски

Думите, изречени от героинята на Йорданка Кузманова в една от изключителните ѝ роли – Нина Заречная („Чайка“ на Чехов), са запомнящи се. Както и споделеното от нея в интервю: „Никога не ми е минавало през ума да си сменя професията, просто защото не знам какво друго мога да правя. Може и да мога, но аз искам само това да правя.“

Неувяхваща женственост и еталон на грация, достолепие, култура на езика и непресъхващ работохолизъм. Това е Йорданка Кузманова. През годините на своята повече от 50-годишна кариера има време за всичко – за театър, кино, радио, телевизия… Но сърцето ѝ сякаш е отдадено на поезията и следва потребността да споделя с хората вълнението си от това красиво изкуство. Пише стихове, прави поетични спектакли. Обожава словото на Яворов. „Яворов ме плени. Неговите стихове са гениални“, убедена е Йорданка. Често казва, че е влюбена в него по-силно от Мина и Лора, взети заедно.

Родена е на 16 август 1938 г. в София. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Специализира при легендарния Жан-Луи Баро в театър „Одеон“ в Париж. Играе във Варна, в Народния театър, в Младежкия, в театър „София“, в „199“, преподава художествено слово в академията. В театъра има 100 роли, в телевизионни пиеси – още толкова. Работи с някои от най-елитните режисьори на своето време – Яцек Вошчерович (Полша), Такис Музенидис (Гърция), Николай Машченко (Русия)… Сред българските им колеги са Николай Люцканов, Леон Даниел, Димитрина Гюрова, Младен Киселов, Иван Добчев, Александър Морфов, Маргарита Младенова, Иван Станев, Възкресия Вихърова… Снима в над 20 родни филма и в още поне 10 европейски продукции – от вдовицата в „Герловска история“ на Гриша Островски през „Самодивско хоро“ и „Дами канят“ на Иван Андонов до Дора в Love.net на Илиян Джевелеков.

Всичко в изявите ѝ е изработено до най-дребния детайл, като в същото време е съвсем естествено, сякаш раждащо се в момента. Неуморно е нейното любопитство към света и хората, впечатляваща е способността ѝ да прекарва всичко чуто и видяно през сърцето си и да го превръща в изкуство. За нейните уникални начини да достига до публиката и някои от най-силните ѝ роли разказва Богдана Костуркова.

      Актрисата не познава примадонските капризи, а играта ѝ е честна, отдадена и вдъхновена – запис 2012 г.

Още от „Хайде на театър“