Много се е писало, говорило и се знае за нея. Една е тя в българския театър – изключително талантлива, удивително жизнена и уникална в дълголетната си кариера.

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София, в семейството на писателя Константин Мутафов, братовчед на Пенчо Славейков. Буйно, любознателно и палаво дете, бъдещата актриса отраства сред най-светлите умове на България. Да не е себе си, а някой друг е в кръвта ѝ и сякаш решението да стане актриса е готово у нея. Въпреки това първо завършва класическа филология (по настояване на баща си), а после кандидатства в театралното училище. Завършва държавната театрална школа при Народния театър през 1946 г., след което 2 години учи актьорско майсторство в Прага и играе в театрите „DISK“ и „Алхамбра“ в Чехия. Любовта я връща в България, като професионалният ѝ дебют е на сцената на Народния театър. Там остава до 1956 г., когато става една от основателките на Сатиричния театър.

Светът в очите на Стоянка Мутафова е пълен, цветен, тъжен и смешен. Тя е от онези хора, които колкото повече доближаваш, толкова по-необятни ти се струват. Обича самовглъбеността и тишината около себе си, а скептичната усмивка е нейна повече, отколкото кикотът. Владее тънкостите и на забавната комедия, и на сложната сатира, и на увлекателната пародия, и на изисканата гротеска. Със Стоянка Мутафова и някои от многобройните ѝ роли ни среща Богдана Костуркова.

      Влюбена в театъра и импровизацията, актрисата не скланя глава пред годините - запис от 2014 г.

Още от „Хайде на театър“