Велко Кънев и Пепа Николова във филма „Светъл пример“ (1976) на режисьора Иван Андонов
Велко Кънев и Пепа Николова във филма „Светъл пример“ (1976) на режисьора Иван Андонов
      В ролята на поп Кръстьо в откъс от „Великденско вино“ на Константин Илиев – запис от 1996 г.

Той се наложи като актьор на ярката форма, майстор на комедийния щрих, но и на дълбочината на проникването в човешкия характер. Еднакво демоничен като смешник, драматик и трагик  винаги търси характерното, необичайното в своите образи както в театъра, така и в киното. Неотклонно следва завета на своя учител Апостол Карамитев „да не обича себе си в изкуството, а изкуството в себе си“ и че „актьорът не е просто интерпретатор, а творец на хора“.

Роден на 31 юли 1948 г. в Елхово, Велко Кънев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. Състуденти са му Искра Радева, Богдан Глишев, Юрий Ангелов. След като „Женско царство“ – дипломната им постановка, се превръща в събитието на театралния сезон, студентите са поканени да го изиграят и във Франция, където имат огромен успех. Дипломираният актьор играе три сезона в Сливенския театър, където се откроява ролята му в постановката на Никола Петков „Милионерът“. Следват още три сезона в Сатиричния театър и от 1979 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Първата му роля там е на д-р Конов от„Милионерът“ на Йордан Йовков с режисьор Никола Петков. Творецът изгражда поредица от паметни театрални образи като Матей Нищото в „Опит за летене“ на Йордан Радичков, Чушкаров в „Двубой“ на Иван Вазов, Сганарел в „Дон Жуан“ на Молиер, Анастасий в „Сън“ на Иван Радоев, Краля в „Образ и подобие“ на Радичков, Остап Бендер във „Великият комбинатор“ на Илф и Петров, Иван Селямсъзът в „Чичовци“ на Вазов, поп Кръстьо във „Великденско вино“ на Константин Илиев, за който получава награда „Аскеер“, за водеща мъжка роля, през 1994 г. С „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург през 2007 г. На 2 октомври 2008 г. е удостоен с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ –  първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството.

Незабравими остават филмите с негово участие в киното: „Време разделно“, „Мъжки времена“, „Оркестър без име“, „Да обичаш на инат“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Маневри на петия етаж“, „Дубльорът“ и др. Особено популярен става и от телевизионния екран с шоуто „Клуб НЛО“.

Кинокритичката Геновева Димитрова пише: „Героите на Велко Кънев са тарикати и задръстеняци, шмекери и романтици, непрокопсаници и борци, онази лавинна смес от мачизъм, кротост и щурост.“ С тях Велко остава в историята на българската сцена. Както и с реплики като: „Аз съм най-нищото нещо“, които звучат в „Опит за летене“. Той не се смята за незаменим законодател в жанра. Коментира, че всеки, който се изживява като гениален и безгрешен, всъщност е безкрайно смешен и тъжен. Пред драматурга Андрей Филипов се обрисува като: „Жаден. Недоволен. Мечтаещ. Фантазьор. Работлив. Максималист. Обичлив. Емоционален. Чувствителен.“ Това, че е голям артист, не му стига и решава да покорява нови върхове. Застава и от другата страна, може би в поредната си роля, този път на режисьор, и пак успява. Режисьорските му пристрастия родиха спектакли, които се радват на голям зрителски успех: „Дядо Коледа е боклук“, „Омайна нощ“, „Бившата жена на моя живот“ от Жозиан Баласко, „Благородният испанец “ на Съмърсет Моъм. Освен че пленява, той умее и да поведе след себе си младото поколение, защото създава безпрекословно доверие и като преподавател в Нов български университет, Славянски университет и в актьорските школи в София.

Велко Кънев изпълни своята лебедова песен с авторския моноспектакъл „12 разгневени монолога“ представен за 60-годишният му юбилей в Народния театър „Иван Вазов“. Това е съвкупност от монолози изградили го като актьор и любимец на публиката, но и оставили дълбока диря в неговия творчески и житейски път. На сцената оживяват герои от различни епохи. Текстовете преминават през широката жанрова гама от комичното до трагичното и разкриват необятния  потенциал на огромен творец, който след аплодисментите и падането на завесата споделя: „Предпочитам мисълта и действието да са насочени към другите. Предпочитам да се раздавам. Така се живее по-лесно.“

      Интервю с актьора за авторския моноспектакъл „12 разгневени монолога“ и 60-годишният му юбилей – запис от 2008 г.

Не е от творците, които се чувстват значими отдавайки се на публични изяви. Абсурд е да бъде забелязан сред столичния хайлайф, въпреки че фигурира в списъците на сбирките на елита в „Радисън“ или на поляната в Горна баня. Предпочита да си кажат две човешки приказки с непознат байчо рибар. „Това, което най-дълбоко ме свързва със света, е българщината. Това са родителите ми, земята ми, Тунджанската долина, Елхово и улицата, където е дядовата къща и където за първи път видях коледарите. Спомням си биволите и хармана, където се белеше царевица.“

„Беше огромен актьор, но и огромен човек. Добронамерен беше към всички и те го обичаха. Харесваше неистово да ходи за риба, сред природата му беше най-добре, което беше начин на бягство. Събираше се с нормални хора. Ходеше на риболов с озеленител, с шефа на актьорското барче, с някой собственик на заведение. Когато се разбра, че е болен и се извести сметката за лечението му, още в първия ден се събра нужната сума“ – споделя режисьорът Борислав Чакринов. За жалост цялата любов  е безпомощна срещу настъплението на рака. На 11 декември 2011 г. актьорът се пресели в небесния театър на Господ.

      Велко Кънев чете разказа „Андрешко“ от Елин Пелин – запис от 1986 г.