Мария Русалиева с малкия Олег Ковачев в „Рицар без броня“ (1966)
Мария Русалиева с малкия Олег Ковачев в „Рицар без броня“ (1966)
      Откъс от френската пиеса „Осем жени“ на Робер Тома в Театъра на българската армия – запис от 1965 г.

У нея има една особена приповдигнатост на духа, човешки полет, устременост, които еднакво артистично въздействат както от сцената, така и във всекидневието. Може би затова изкуството ѝ е дълбоко оптимистично, заразително, живо. В нейната енергия и жизненост обаче няма заплашителна агресивност, а откровена проява на свободната ѝ артистична натура. Самобитният ѝ почерк в изкуството се ражда от тънкото и пропорционално съчетание на видимата ѝ крехкост с активния вътрешен духовен живот.

Мария Русалиева сякаш облъчва всеки, докоснал се до нейния свят – пряко или косвено, чрез ролите си в театъра, киното, от малкия екран или в радиоефира, чрез документалните филми за „животите ѝ“ в поредицата „Умно село“. Животи, вплели прекрасни детски спомени, съприкосновение с богат литературен, музикален, театрален свят и сурова житейска реалност.

Баща ѝ Владимир Русалиев (псевдоним на Ангел Пенков) е един от създателите на Пернишкия театър, поет, актьор, режисьор, художник, уредник на музея на Народния театър, блестящ оратор, издател на списание „Предел“. Още от малка Мария жадно попива разговорите на възрастните, гостували често в дома на родителите ѝ, като Асен Разцветников, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Асен Златаров, Теодор Траянов, Дора Габе, Елисавета Багряна, Яна Язова. Но най-много се уповава на кредото на баща си, което приема като свое кредо в живота – „голямото изкуство не търпи лъжа, а истината в него се постига с дълъг и упорит труд“.

Учи философия в Софийския университет и завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище през 1953 г. в класа на проф. Филип Филипов. Веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, където остава близо 40 години. Дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“ на Николоз Бараташвили. Отдава душата си на театралната сцена. Работи с режисьорите Сашо Стоянов, Леон Даниел, Гриша Островски, Красимир Спасов, Крикор Азарян. Много близка приятелка е с актьорите Йордан Матев и Апостол Карамитев. Ролите ѝ в „Железният светилник“, „Вишнева градина“, „Сватбата на Фигаро“, „Дачници“ и много други спектакли са малка част от забележителната творческа биография на актрисата. Има над 300 роли в театъра и 20 в киното. Филмите, в които участва, – „Рицар без броня“, „Семейство Калинкови“, „Любимец 13“, „Мадам Бовари от Сливен“, „La Donna Е Mobile“ и др., ѝ носят многобройни почитатели.

Красивият глас на Мария Русалиева през годините звучи от Националното радио, от малкия екран, озвучава женските роли в 37 Шекспирови пиеси за Би Би Си и много филмови героини. През 2007 г. получава наградата „Дубларт“ за цялостен принос в дублажа. Тя е най-известната нумероложка в артистичната гилдия. Казва, че в рождената дата на всеки от нас е кодиран неговият живот. Ако е така, то нейната рождена дата, 21 юли 1928 г. (днес щеше да навърши 90 години), е носила заряда на една неизчерпаема енергия и виталност, емоционална интелигентност и добронамерена чувствителност на една дама, творец, естет.

      Спомени на Мария Русалиева в началото на Новата 1995 г. Рецитира народната песен „Василия пръстен топи“ – запис от 1995 г.