Театралното семейство Наум Шопов и Невена Симеонова в постановка на „Хамлет“Личен архив на Лиза Шопова
Театралното семейство Наум Шопов и Невена Симеонова в постановка на „Хамлет“
      Споделени мисли за ролите, театъра и душата в него, посланията, призванието и любовта - запис от 2010 г.

„Човек присъства в този свят най-вече с душата си, тялото така или иначе ще си отиде…“ Мъдростта на Наум Шопов (27 юли 1930 – 18 април 2012), споделена в последното му интервю, запазено в Златния фонд на БНР му отива. На него – големият философ в театъра, почитателят на Глен Милър и музиката на свободата, актьорът, който „подава душа и ръка“ на ролите си.

Роден в Стара Загора, в семейството на актрисата Мара Шопова и тогавашния директор на театъра Христо Шопов, Наум буквално е закърмен на сцената. Въпреки това твърди, че не е искал да става актьор, а да се занимава с музика (даже една година учи в Музикалното училище, специалност кларинет). Съдбата обаче предопределя друго. Играе на сцената на Старозагорския театър, където полага и изпит за „стажант-актьор“ през 1948 г. Остава без диплома от ВИТИЗ, което както казва той „го лишава от средата на същите луди глави като него“. (Всъщност той е приет в театралния институт, но след това е зачеркнат от списъците като политически неблагонадежден). Играе на сцените на Старозагорския, Бургаския и Пловдивския театър, а през 1958 г. е поканен за актьор към трупата на Военния театър в София. Там остава цели 3 десетилетия, преди през 1989 г. да премине в трупата на Народния театър.

Десетки са ролите, които Наум Шопов изиграва – и в киното, и в театъра. Има и такива, които научава, без да играе. Особено в началото на кариерата си, когато е трябвало да се доказва, и често (колкото и да е трудно да го повярваме) играе в миманса. Но особена страст се усеща в неговите превъплъщения в „Шекспировите хора“, които определя като „стилово разслоени“. „Това е големият мой автор – Шекспир. За него вратата ми открехна Леон Даниел. Той ме покани да участвам в неговия спектакъл и ми повери Хамлет“, спомня си актьорът.

      За срещите си с „феномена Шекспир“ - запис от 1994 г.
      Знаменитият монолог на Хамлет в изпълнение на Наум Шопов

За много хора репликата „Не давай на човека нищо друго, освен най-необходимото в живота му и той непременно ще заживее като скот“, винаги ще бъде свързана с Наум и една от последните му и най-мечтани роли – тази на крал Лир.

      Монолог на крал Лир от едноименната пиеса на Шекспир

И още малко Шекспир – сонет за времето, отредено ни да изживеем на тази земя. Или сонет към времето, с което не винаги сме в съюз, но винаги ни е учител – до последния ни дъх.

      Сонет № 123 в изпълнение на Наум Шопов

Белязан с талант, ум и чувствителност. Актьор, който не отваря лесно вратата към своя свят, но на сцената винаги изсипва без остатък скъпоценностите на дарбата си. Никога не е водил сметка за ролите, които е изиграл. И споделя: „Това е нещо, което не се осчетоводява. Минава през теб, оставя белег в душата ти и заминава във времето. Ако има кой да го помни, ще го помни…“

За финал ще цитираме думите на неговия колега – актьорът Валентин Ганев: „Има хора в нашата професия, бих казал единици, които са се превърнали в синоним на професията, в олицетворение на театъра, в институция. Наум Шопов е от тези хора. Актьор с главна буква. Артист. Прилагателните са излишни. Просто казваш: Играе Наум.“