Автопортрет, 1915 г.
Подписът на художника и Автопортрет, 1915 г.

Художникът проф. Борис Антонов Митов е потомък на прочутата възрожденска фамилия Митови от Стара Загора. Негов баща е живописецът проф. Антон Митов, чичо – художникът Георги Митов, братовчед е на критиците Д. Б. Митов и Стефан Митов. Борис Митов е роден във Варна през 1891 г. Изявява своя талант още като дете и го доказва през целия си живот. Рисува натюрморти, пейзажи, голо тяло, портрети. Учи в Художествено-индустриалното училище и се дипломира в класа на изтъкнатия представител на академизма проф. Иван Мърквичка. През 1911 – 1914 г. посещава и Академията за изящни изкуства в Париж и работи в ателието на проф. Фернан Кормон, същият при когото са учили Тулуз Лотрек, Ван Гог, Бернар, Анкетен. Митов е преподавател и професор по рисуване и живопис в Художествената академия в София. През Първата световна война е военен художник до 1918 г. Участва в много наши и чужди изложби. Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествените галерии в Пловдив, Варна, Шумен, Стара Загора, Бургас, Габрово, Кюстендил, Казанлък и други държавни и частни колекции в България и чужбина.

Творчеството на Борис Митов се характеризира с реализъм на възприятието и висока артистичност на пластичното изпълнение. То е плод на дълбоки традиции и национални естетически стремежи. Реализмът на академичното изкуство непрестанно съпътства развитието на българската живопис от Възраждането до наши дни и неговото място не е епизодично. Художникът принадлежи към третото поколение творци на свободна България, които застъпват академизма в изкуството ни. Усвоеният не само като занаят, но и като светоусещане академизъм му позволява да запази студена деликатност по отношение на своите модели. Художественият метод, който го възпитава в отстраненост и праволинейност, му позволява и да се съхрани, доколкото е възможно, в промените в следдеветосептемврийска България. Той преживява своя разцвет на портретист в средата на 20-те години на миналия век, когато създава поредица образи на представители на българската интелигенция. Освен пластичните достойнства, това придава на творчеството му заявено обществено присъствие в изграждането на културното устройство на страната. Борис Митов е сред нашите най-ярки портретисти и до днес.

Едни от най-известните платна, създадени от ръката на художника, са портретите на Сирак Скитник, Иван Мърквичка, Добри Христов, Антон Митов, Елин Пелин, Андрей Протич, Стефан Македонски, Андрей Николов, Николай Райнов, Екатерина Бояджиева, Иван Коев, „Автопортрет“, „На майка ми“ и др. Те са предадени с характерната виртуозност на четката, формата е ясна и конкретна, колоритът – свеж, искрен, а простотата на изпълнението завладява с искреността си. Доловено е онова, което най-точно отговаря на душевността на модела.

Авторовият точен рисунък и забележителна живописна техника са отличени с държавна награда за изкуство „За бляскава художествена дейност“ (1932 г.), Димитровска награда (1951 г.), орден „Кирил и Методий“ (1961 и 1963 г.). Борис Митов членува в Дружеството на художниците в България и Съюза на българските художници от 1945 г. Бележитият творец умира преди 55 години, на 6 юли 1963 г., но изкуството му, като всяко голямо изкуство, е неподвластно на претенции и конюнктура и остава завинаги в съкровищницата на България.

      Праплеменникът Антон Митов разказва забавни истории от живота на Борис Митов
Обща снимка на преподавателите в Художествената академия през 50-те години на миналия век. Четвъртият отляво надясно е проф. Борис Митов
Обща снимка на преподавателите в Художествената академия през 50-те години на миналия век. Четвъртият от ляво надясно е проф. Борис Митов.