Иван Шишманов по време на кратката си киевска мисия (1 май 1918 – 26 март 1919 г.) като пълномощен министър и извънреден пратеник на Царство България
Иван Шишманов по време на кратката си киевска мисия (1 май 1918 – 26 март 1919 г.) като пълномощен министър и извънреден пратеник на Царство България

„Идеолог на българския културен национализъм“ – така през миналия век Георги Константинов нарича акад. Иван Шишманов, наш виден фолклорист, литературен историк и критик, политик и общественик.

Роден е на 22 юни 1862 г. в Свищов във възрожденската фамилия на учителя, публицист и търговец Димитър Шишманов. Завършва педагогическо училище във Виена. Следва философия и литература в Йена и Женева, а в Лайпциг защитава докторат по философия през 1888 г. Той е един от основателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет), където през 1911 г. е избран за професор, а през 1911 – 1918 г. и 1924 – 1928 г. е титуляр на Катедрата по сравнителна литературна история. Чете лекции по културна история, всеобща история на литературата, теория на народната поезия, начало и развитие на литературната история, сравнителна литературна история на италианския Ренесанс, сравнителна история на западноевропейските литератури от Средновековието до XVIII век. С изключителните си лекции, със своите студии, монографии, анкети и статии Иван Шишманов е между българските интелектуалци, спомогнали най-много за бързото развитие на българския духовен живот още в първите години след Освобождението.

Като министър на народната просвета в периода 1903 –1907 г. оставя ярка диря, създавайки културни и образователни институции, без които духовността на България би била немислима – Народния театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, Учителско-лекарския съюз, първата детска забавачница у нас, Археологическото дружество, българската секция на ПЕН-клуба (международно неправителствено сдружение, което обединява хората на перото в борбата им за мир и диалог между народите), библиотеки, читалища и др. Изпраща наши писатели, художници, учени и музиканти в чужбина, за да са в съприкосновение с достиженията на европейската култура и изкуство.
„Неговото дълбоко човешко и благородно сърце се грижеше за всички учители, писатели, художници, ученици, слепи, глухонеми, малки деца. Кой насърчаваше и подкрепяше млади, надеждни таланти? В коя просветна област и в кое културно дело не е замесено името на проф. Шишманов!“ – възкликва писателката Фани Попова-Мутафова.

      За ролята на проф. Шишманов в изграждането на българската култура разказва Жана Гълъбова в запис от 2000 г.

След края на Първата световна война Иван Шишманов се бори за реализирането на идеята да се създадат Европейски съединени щати – Паневропа, бива избран за председател на българската секция на Паневропейския съюз – „съюз на духа и сърцата“, както сам го нарича.
„Още преди век проф. Иван Шишманов прозря, че спасението на европейските народи е в обединяването на усилията им за постигане на общ мир и благоденствие“, отбелязва бившият вицепрезидент Маргарита Попова.

Особено важни са изследванията му върху българското национално Възраждане, просветното и църковното дело. Изследовател на творчеството на Васил Априлов, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Г. С. Раковски, Братя Миладинови и др., автор на над 400 труда, той е инициатор и главен редактор на академичното издание на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ – списание, което изиграва важна роля за развитието на националната наука и популяризирането на нашата култура в чужбина. Сътрудници на Сборника са едни от най-известните български учени и изследователи – Михаил Арнаудов, Димитър Маринов, Кузман Шапкарев, Любомир Милетич, Александър Теодоров–Балан, Васил Златарски и др., както и чужди учени.

Дневникът на проф. Иван Шишманов след публикуването му през 2003 г. намира своите читатели. Професорът го води почти през целия си живот. По богатство на информация и значение той се доближава до дневниците на други двама бележити учени – проф. Константин Иречек и проф. Богдан Филов. Съществена част от този значим том заемат и досиетата на проф. Шишманов като български дипломат в Украинската република и университетски професор и преподавател. В дневника се редуват текстове на български, френски, английски, немски, латински, украински и руски език. Важни трудове на учения са „Задачите на нашата етнография“, „Принос върху българската народна етимология“, „Песента на мъртвия брат в поезията на балканските народи“ и др. От особена значимост се оказва дружбата му с Иван Вазов, резултат от която са издаването на романа „Под игото“ и недовършената и посмъртно излязла книга на Шишманов „Иван Вазов, спомени и документи“. Иван Шишманов е член на БАН, на Сръбската академия на науките и изкуствата, на гръцкото научно дружество „Парнас“ и почетен член на университета в Харков.

През лятото на 1928 г. заминава за Норвегия, за да участва на конгреса на ПЕН-клуба. Изпълнявайки тази си мисия и само ден след като навършва 66 години, умира на 23 юни, оставяйки недовършени дневници, изследвания, мемоари, кореспонденция с приятели и учени от различни страни. Вестта за смъртта на големия българин със сърце на патриот и мироглед на европеец отеква сред всички радетели за обединена Европа. Влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. съживи спомена за вярата и надеждата на бележития ни учен в духовните измерения на европейската интеграция.

Завещаната ни от акад. Иван Шишманов писмена съкровищница пазим вече 90 години, но дали ще съхраним и фундаменталните му принципи на демократичност, толерантност и честност?

      В предаване за рода Шишманови неговият изследовател актьорът Петър Петров говори за принципите и подхода в работата на известния ни учен – запис от 1994 г.