Разговор на Валентина Терешкова от космическия кораб „Восток-6“ с диспечерите на Земята

На 16 юни 1963 година ракетата-носител „Восток-6“ е изстреляна в космоса с първата жена космонавт Валентина Терешкова. 26-годишната тогава Терешкова, чийто космически псевдоним е „Чайка“, прекарва в орбита почти три денонощия, като обикаля Земята 48 пъти. Едновременно в орбита се намира космическият кораб „Восток-5“, пилотиран от космонавта Валери Биковски. По време на полета Терешкова води борден журнал и прави снимки на хоризонта. Въпреки възникналите технически трудности тя се завръща успешно и става герой не само на СССР, но и на целия свят. Завършва с отличие Военно-въздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ и се дипломира като инженер-космонавт през 1969-а. През 1977 г. защитава докторат по инженерство, автор е на над 50 научни работи, получава професорска титла. Единствената жена генерал-майор в Русия. В България първата жена космонавт получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“. През 2000 г. Международната асоциация „Жени на годината“ й присъжда титлата „Жена на века“ – „за ненадминати постижения в равноправието на половете“.

Забележителен остава фактът, че и до днес Валентина Терешкова освен първата е и единствената жена със солов полет. Всички жени след нея са летели в космоса като част от екипаж. Едва 19 години по-късно втора жена от СССР излиза в космоса – Светлана Савицкая, а САЩ пуска първата си астронавтка Сали Райд 20 години след полета на Терешкова.

Как Терешкова е избрана именно тя да е първата „космическа“ жена?

Валентина обожава да скача с парашут. На 22 години се записва в Ярославския аероклуб. Това е страстта й, на която се отдава в почивните дни – между часовете във вечерното училище и работата във фабрика. (Семейството загубва бащата на фронта, майка й се грижи сама за трите си деца и финансовата нужда принуждава Валентина да започне работа още след 7 клас). След еуфорията от полета на Юрий Гагарин, в началото на 1962 г. от аероклубовете в страната подбират момичета парашутистки за подготовка за евентуален космически старт. Терешкова е избрана да се присъедини към космонавтите след конкуренция с повече от 400 други кандидати. Тя е една от петте жени, преминали обучение, провеждано лично от Гагарин. Тренировките включват изпитания в безтегловност, центрофуга и любимите на Терешкова парашутни скокове. Пролетарският й произход се оказва решаващ фактор именно тя да бъде първата жена в Космоса, а изборът е направен лично от тогавашния първи в СССР Никита Хрушчов. В деня на полета тя е пристегната в скафандър и кресло в капсулата на върха на „Восток-6“ и така остава през следващите три дни. „Восток“ по принцип е модифицирана интерконтинентална балистична ракета Р-7, където вместо ядрена глава инженерите са поставили капсула с обем 5 куб. м. В това пространство е трябвало да се вмести космонавтът заедно със скафандъра, креслото катапулт, резервоарите с кислород и цялата апаратура. Така е изстрелян в космоса и Гагарин. Като цяло научната стойност на полета се свежда до това, дали тялото на жена понася Космоса и безтегловността добре. В началото на второто денонощие Терешкова открива, че има техническа грешка при програмирането и че при включване на двигателите за снижаване капсулата е започнала да се отдалечава от Земята. С помощта на центъра за управление и инструкциите, дадени от главния мозък на съветската космическа програма – Сергей Корольов, тя успява да обърне ракетата в правилна посока. „Чайка“ катапултира и скача с парашут от височина около седем километра. Приземява се в Алтай, жителите я посрещат с вълнение и я гощават с местна храна, а тя им дава от космонавтската си храна – нещо, което по правилата е било забранено да прави. За това по-късно й е повдигнато обвинение за неспазване на космическия устав и режим при приземяване.

Въпреки това Валентина Терешкова се превръща в емблема на СССР, в символ на успяла, смела и дисциплинирана жена, готова с достойнство и чест да изпълни дълга си към родината. Интересно е, че след старта на излитането Терешкова възкликва: „Ей! Небе, свали шапка!“ (променен цитат от поемата на Владимир Маяковски „Облак в гащи“) По-късно героинята на СССР разказва: „Когато се намираш в космическия кораб, който те изнася далеч от Земята, разбираш колко е нищожно това, което ни разединява, и колко е велико това, което ни обединява. Земята е малка.“

Валентина Терешкова и Восток-6 през 2015 г. в Музея на науката в Лондон.