Арам Хачатурян
      „Танц със саби“ из „Гаяне“ в изпълнение на Холивудския симфоничен оркестър – запис от 1990 г.

Един от най-големите композитори на ХХ век. Автор на три балета, три симфонии, шест концерта, огромен брой вокални, хорови и инструментални произведения, музика за филми и театрални продукции, както и на музиката на националния химн на Арменска ССР (1944 г.). Творец с ярка индивидуалност и самобитен музикален стил – това е композиторът, диригентът, педагогът и публицистът Арам Илич Хачатурян. Роден е на 6 юни 1903 г. в Тбилиси, Грузия, където се пресичат музикалните традиции на Изтока и Запада. До 18 години живее в родния си град, в който с родителите си говори на арменски, с приятелите на грузински, а в училище на руски език. Това било толкова естествено и нормално, както да диша и играе. През целия си живот Хачатурян запазва любовта към своя и уважението към другите народи и никога не е имало място за вражда.

Първите му музикални спомени са свързани с изпълненията на арменски народни песни на майка му. През 1922 г. постъпва в Московския музикален техникум „Гнесин“ в класа по виолончело, а по-късно се прехвърля в класа по композиция. Тук се запознава и с творчеството на Бетовен, Бах, Глинка, Чайковски, усеща емоционална близост с Равел и Прокофиев, общува с изтъкнати творци на арменското изкуство. Важна роля за оформянето му като композитор играе Московската консерватория, където учи в класа на Н. Маяковски. Първите му творби – „Трио за кларинет, цигулка и пиано“ (1932 г.) и Първа симфония (1934 г.) са основателно доказателство, че на хоризонта изгрява ярък музикален талант.

Хачатурян е допринесъл изключително много за арменската композиторска школа. Творбите му имат много специфичен оркестров почерк. Представител на една неподправена своеобразна култура, той претворява интонационните, метроритмични и ладови характеристики на арменския, азербайджанския и грузинския фолклор и оказва значително влияние върху музиканти от Азербайджан, Туркмения и други страни от Средна Азия. Сред произведенията му са редица концерти за солови инструменти с оркестър, цигулков концерт, Втора симфония, два тематично свързани балета – „Щастие“ и „Гаяне“, балетът „Спартак“, „Поема за Сталин за хор и оркестър“, музика за филми и театрални спектакли. Патриотичният дух, емоционалната наситеност и пъстър колорит превръщат „Гаяне“ в един от най-хубавите съвременни балети, за който през 1943 г. получава държавна награда. С размаха на световен творец, Хачатурян постига оригинални форми на синтез между народната и професионална музика на Изтока и историческите традиции на руската и световна класика. Негови композиции са изпълнявали знаменитости на световното музикално изкуство като Давид Ойстрах, Артур Рубинщайн, Яша Хейвец, Джордже Енеску и др. Обиколил целия свят, дирижирайки своите произведения, Хачатурян се е срещал с Чарли Чаплин, Ян Сибелиус, Херберт фон Караян, Игор Стравински, Бенджамин Бритън, Панчо Владигеров, Оливие Месиен, Ърнест Хемингуей.

Известният „Танц със саби“ се появява по искане на постановчиците на балета „Гаяне“. Създаден е само за 11 часа. По ирония на съдбата благодарение на тази мелодия името на композитора става известно на широката общественост извън Съветския съюз. На запад започват да го наричат „Господин „Танц със саби“.

От 1950 г. Хачатурян е професор в класа по композиция на Московската консерватория. През този период пътува по концерти, дирижирайки своите произведения. За пръв път застава зад пулта съвсем случайно, но много му харесва това непосредствено общуване с публиката. Казва, че диригентът Хачатурян често критикува композитора Хачатурян. През 50-те години пише много за театъра – „Макбет“, „Крал Лир“ и кинематографията – „Адмирал Ушаков“, „Отело“, „В навечерието“ и много други. Последните творби на композитора са няколко сонати.

Творчеството на Арам Хачатурян впечатлява с богатството на образното съдържание, широкото използване на различни форми и жанрове. В музиката му са въплътени хуманните идеи на революцията, патриотизма и интернационализма, теми и предмети, изобразяващи героични и трагични събития от далечната история и съвременността, ярко запечатани колоритни образи и сцени от живота на хората, най-богатият свят на мислите, чувствата и преживяванията на нашия съвременник. Със своето изкуство композиторът възторжено възпява живота на родната си Армения.

      „Токата“ от Арам Хачатурян в изпълнение на пианиста Юрий Буков

„Приносът на Арам Хачатурян за музиката в наши дни е огромен. Трудно е да се оцени значението на неговото изкуство за съветската и световната музикална култура. Неговото име спечели широко признание както у нас, така и в чужбина, той има десетки ученици и последователи, които развиват тези принципи, на които самият той винаги остава верен.“ Дмитрий Шостакович

И още по-категорични са думите на музикалния критик и композитор Борис Асафиев по повод творчеството на Хачатурян: „Това е преди всичко музикален пир“.

      Арам Хачатурян говори за гостуването си в България по повод премиерата на балета „Гаяне“ в Софийската опера и балет и за българския музикален живот – запис от 1961 г.