Георги Русев (Кольо Седларов) и Тодор Колев (Генчо Гунчев) в кадър от филма „Опасен чар“ на Иван Андонов – 1984 г.
Георги Русев (Кольо Седларов) и Тодор Колев (Генчо Гунчев) в кадър от филма „Опасен чар“ на Иван Андонов – 1984 г.
      Споделени мисли за критиката и актьорството – запис от 2000 г.

Георги Русев – Гочето (1928 – 2011), царят на второстепенните роли, на превъплъщенията на малкия човек, но никога еднолик и предсказуем, днес щеше да навърши 90 години. Роден на 7 май 1928 г. в село Костенец в семейството на свещеник, бежанец от Македония, през 1948 г. влиза в първия випуск на Държавното висше театрално училище. Започва актьорската си кариера в Драматичния театър – Пловдив, следват няколко години в софийския Младежки театър, играе в пернишкия театър „Боян Дановски“, където от 1977 г. до 1990 г. е и директор, един от основателите на Малък градски театър „Зад канала“. Характерни и запомнящи са героите му в „Езоп“ на Гилерме Фигейредо, „Без зестра“ на Александър Островски, „На дъното“ на Максим Горки, „Опит за летене“ на Йордан Радичков, „Рейс“ на Станислав Стратиев и много други.

      Татко Гранде в „Госпожица Гранде“, постановка на Здравко Митков в Пернишкия театър – запис от 1996 г.

Освен театрален Георги Русев е и киноактьор, с дебют през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция“ на режисьора Зако Хеския. Незабравими по колорит остават актьорските му изпълнения в емблематични за 70-те и 80-те години филми „Селянинът с колелото“, „Вчера“, „Дами канят“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“, „Изпити по никое време“, „Оркестър без име“, „Опасен чар“, „13-та годеница на принца“. Ролите му не са сред най-главните, но той ги прави от най-запомнящите се. Предизвиква противоречиви чувства у публиката, която не знае дали да го обича или да го мрази, да плаче ли или да се смее, защото по-често героите му са проблемни и сложни.

      Откъс от „Опасен чар“ с Георги Русев (в ролята на Кольо Седларов) и Тодор Колев

„Мерилото за актьора е времето“, убеден е Георги Русев и допълва: „Може да са ме премълчавали, но никога не са ме отричали в нито една роля.“ Неговият интерес към киното е провокиран от сценариите на Георги Мишев, когото определя като „неореалист в българската литература, чиято поява променя облика на българското кино“. За Гочето, както го наричат колеги и приятели, светските бляскави събития са далеч от представата за актьорско съществуване и критерия за успех. Казва, че никога не е отказвал роля. „В театъра винаги съм бил дисциплиниран в това отношение, а в киното съм приемал всичко, което са ми предлагали, защото много често се оказва, че това, което отхвърляш, правиш добре, а в това, за което мечтаеш, се проваляш. “ Уникална е дарбата му дори когато мълчи да бъде забавен и да предизвиква усмивки и размисъл. Именно размисъл, защото неговата джентълменска усмивка е топлосърдечна, но винаги с ироничен привкус.

Слял се с около 160 театрални и 80 киногерои, Георги Русев е актьор с размах от Дочо Булгура до кралица Розамунда, човек с мащаб от Гочето до Сенатора, както не без основание го наричат колегите му. С аристократичната си извисеност над театралните и житейски дребнавости, неудачи и суети той остава Сенатор в истинския сенат на България, там, където преходност не съществува – българското театрално и филмово изкуство.