Знаменитият портрет на Багряна, направен през 1933 г. от словенския художник Божидар Якац
Знаменитият портрет на Багряна, направен през 1933 г. от словенския художник Божидар Якац
      „Стихии“ от цикъла „Вечната и святата“ в изпълнение на авторката – презапис от плоча

Грандамата на българската литература Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) – възвеличавана или охулвана, обичана или недолюбвана, разбирана или осъждана, остава вечна и незабравима 125 години след своето рождение. Тя навлиза в българския литературен живот в периода след Първата световна война, когато господстващата символистична поезия е изместена от един нов поетичен свят – реален и земен. Първичната стихия на пориви и чувства е характерна за лириката й, покоряваща с устрем на младост и волност. Нейната личност и творчество се припокриват напълно и не могат да бъдат разглеждани или разбрани поотделно. Възприема света с непосредствения трепет на своите сетива.

Родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в София, тук получава основното и гимназиалното си образование. Първите стихове пише в Търново, където живее за известно време със семейството си. Непосредствени впечатления от живота на селската жена и майка получава, докато учителства в с. Недялско, Югоизточна България. През 1911 – 1915 г. е студентка по славянска филология в СУ, време, през което чете и изучава българска и чужда поезия. Дружи с писателите Георги Райчев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Димитър Подвързачов, Йордан Йовков, Христо Ясенов. От 1921 г. е постоянно литературно перо в културния ни живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и др. Първата й стихосбирка „Вечната и святата“, излязла през 1927 г., й носи голямо признание и популярност. Следват книгите „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“, „Пет звезди“, „Самолет за Москва“. През 1956 – 1983 г. излизат стихосбирките „От бряг до бряг“, „Светлосенки“, „На брега на времето“.

В живота на Багряна двама мъже имат силно влияние за изграждането й като жена и поетеса. Голямата й любов и муза е литературният историк и литературовед Боян Пенев. Всичко в поезията й зазвучава като „песен на песните“ и достига своя трагичен връх в „Реквием“ след неговата смърт. Със сръбския поет Раде Драинац зрялата Багряна изживява нещо ново и изключително. С този „чуждестранен, светъл хан“, както нарича Драинац, се чувства прекрасно. Той умира от туберкулоза през 1941 г. с нейното име на уста.

Чрез поезията на Багряна жената-амазонка за пръв път в българската литература разкрива смело и откровено своята природа („Амазонка“, „Потомка“,„ Interieur“, „Пенелопа на ХХ век“). Лиричната й героиня е непокорна и смела. Условности и наслоени от времето предразсъдъци са пометени от полета към неизвестни брегове и жаждата за свобода. Като мощен бент се отприщва поривът на жената към свободна изява, към широките простори на големия живот. Нейната сила е стихийна, ураганите и придошлите пролетни реки не могат да бъдат озаптени. Едновременно с това тя носи чертите на една подчертана женственост, нежност и грацилност, в нея тупти сърцето на „последната и първата жена“. Центърът на нейния свят е женското сърце, което осъществява себе си в любовта чрез любов. Но не само онази любов между мъжа и жената, а любов към света, към живота, към всяко нещо, до което се докосва и от което избликва поезията й.

Но е моята страст негасима
и безмълвен е жадният зов –
че той няма ни образ, ни име:
аз обичам самата любов.

      Багряна: „Вечна и свята е природата, родината, жената и любовта“ – запис от 1974 г.

Елисавета Багряна е новатор в българската литература. Стилът й е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерните поетични средства. Тя знае, че словото има своята сила, която дава вяра, упование в бъдещето, която кара хората да стават по-добри, по-етични в своите отношения. Словото възпитава човека, неговите чувства, мисли и идеали. Откровено или като усещане, но темата за родината неизменно присъства в поезията на Багряна. Тя е в кръвта, сърцето и мисълта й. И колкото по-далеч в чужбина се намира, толкова по-близка я усеща, толкова по-дълбоко разбира, че личната й съдба е неразривно свързана със съдбата на родината, че пътят им е общ. Например в стихосбирката „Бретан“ и Бразилския цикъл водещо е чувството към родината. Пътищата я привличат неудържимо и наяве, и насън. Широкият свят с чудесата на непознати земи я примамва като магнит. Тръпката на опасността от височината и скоростта я опиянява и кара пулса й да тупти с динамичния ритъм на съвременността.

      За поетесата напълно осъществена творческа личност има тогава, когато живот и творчество се покриват – запис от 1974 г.

Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим през 1969 г. Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983-а. През 1943, 1944 и 1945 г. е номинирана за Нобелова награда за литература. 125 години от рождението на Вечната и Святата, които са благословени от първия й ден.

Бъди добре дошъл. И отдих, и умора,
и радост, и печал, и ти, възлюбен плен –
нали сте вие дял за всички земни хора –
бъди добре дошъл, мой светъл, първи ден.

      Акад. Петър Динеков е категоричен, че Багряна е „една от най-големите поетеси на ХХ век“ и изразява възторг от първата ѝ стихосбирка, която още с появата си „се превръща в класика“ – запис от 1971 г.