Георги Минчев

Георги Минчев – неостаряващото момче на рока, което никога не забрави „блажените години, когато рокендролът беше млад“, е родено на 9 април 1943 г. в София. Ако беше между нас, утре щеше да навърши 75 години. Животът и творчеството му го превърнаха в епоха в българския рок и българската музика като цяло. Малцина са оптимистите, съхранили вярата, че с прости песнички могат да променят света, и малцина са онези, които съумяват да редят думички в игриви рокендрол-редички без видимо усилие. За младите си приятели той е бате Гошо – слънчевият приятел, бардът с китара на рамо. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ (1968 г.), специалност „Външна търговия“, и „IAD“ в Брюксел, Белгия (1977 г), специалност „Кинорежисура“. Напразно търси поле за действие в „спокойното време“ на 80-те. Постига единствено ролята на водещ – на радиопредаването „Песни на седмицата“ (1980-82 г.), телевизионния конкурс „1 от 5“ (1982-84 г.) и Младежкия конкурс за забавна песен (1980 г.).

Пее от началото на 60-те години. Заедно с „Бъндараците“ е сред ентусиастите, създали българския рок. Изпълнява песни на Клиф Ричардс, Джери Лий Луис, Елвис Пресли, Литъл Ричард. Прави дуети с Бисер Киров, по-късно е сред солистите на „Студио 5“. През 1967-а работи с първата формация на „Щурците“, а през 1968-69 г. със „Сребърните гривни“. С песента „Бяла тишина“ на Борис Карадимчев и Богомил Гудев печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1967 г. Тя е обявена и за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. Георги Минчев участва на международните конкурси в Сочи (1968 г.) и „Интервизия“ в Карлови вари (1969 г.).

      „Сребърни ята“ – текст: Милчо Спасов, музика и аранжимент: Светозар Русинов, изпълняват Георги Минчев и „Бъндараците“, диригент Вили Казасян – запис от
1968 г.

„Блажени години“, „Стар избелял албум“, „Първи в класацията“ са песни, с които се възражда отново след известно прекъсване. В края на 80-те успява да издаде дебютния си албум и с песни като „Есен в Созопол“, „Почти полунощ“, „Юли“, „Момчето и аз“ ни напомня повторно за своя свят. Новото време с демократичните промени го превръща в певец на площада. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. Участници във формацията са и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Издава албума си „Бира, секс и рокендрол“ (1994 г.) Ликът му се превръща в символ, а песните му звучат повече от всякога. Хитове стават „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“, „Гадже бонбон“. Заедно с Развигор Попов през 1998 г. основава групата „Полезни изкопаеми“. През същата година участва в дните на музиката в Макон, Франция.

      „Предпочитам да гледам напред“, споделя Георги Минчев в радиопредаването „Хит звезди“ с водещ Христина Белчева – запис от 1997 г.

Георги Минчев продължава да е един от най-талантливите и харизматични представители на рока у нас. Мъж, който си остана младо, бунтарски настроено момче, което проповядва любов, музика, свобода и… бира. Днес, когато мислим за него, ни обгръща бяла тишина, в небето прелита късен гларус и търсим любовта в топлината на устните, над морето винаги ще изгрява денят и слънчевите лъчи ще танцуват върху малката бяла плоча на тихата созополска алея. Там винаги ще ни чака бате Гошо.

      „Снегът на спомена“ – текст: Александър Михайлов, музика и аранжимент: Петър Ступел, изпълняват Георги Минчев, „Джаз фокус 65“ и Димов струнен квартет – запис от 1966 г.