На 23 юни 1990 г. тече пленарно заседание на Великото народно събрание, председателствано от акад. Николай Тодоров – БСП. В даден момент депутатът от СДС Соломон Паси взема думата с предложението България да напусне Варшавския договор и да се присъедини към НАТО. Смях в залата! Предложението изненадва дори колегите на Паси от опозицията и те го обявяват за негова несъгласувана инициатива. За народните представители от БСП това е нечувана провокация – към тях самите и, разбира се, към избирателите им. Те надали предполагат, че след половин година Варшавският договор ще се разпусне.

      Соломон Паси с предложение за присъединяване на България към НАТО - запис от 1990 г.

Явно правителството тогава на премиера Андрей Луканов е било по-прагматично от народното представителство, защото по-малко от месец след тази парламентарна суматоха, на 13 юли, с Декларация на Министерството на външните работи, Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО. На 15 ноември 1990 г. е първото посещение на български външен министър в лицето на Любен Гоцев в Главната квартира на алианса.

На 4 април 1991 г. по инициатива на Соломон Паси е основан Атлантическият клуб в България, първата неправителствена атлантическа организация в страната, която от октомври 1992 г. е член на Асоциацията на Атлантическия договор.

12-14 юни 1991 г. Първо официално посещение на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер в България. Това посещение ще се запомни и с разходката на Вьорнер из центъра на София с трабанта, шофиран от президента на Атлантическия клуб в България Соломон Паси.

14 ноември 1991 г. По покана на Северноатлантическия съвет президентът Желю Желев посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер.

14-15 април 1993 г. Първо посещение в България на върховния командващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Джон Шаликашвили.

21 декември 1993 г. Народното събрание приема с консенсус Декларация, която изразява стремежа на България да се присъедини към НАТО и Западноевропейския съюз.

14 февруари 1994 г. Президентът Желев подписва подписва Рамковия документ и България се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир“.

      Жельо Желев за позицията на България по програмата „Партньорство за мир“

29 януари 1997 г. Посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел на новоизбрания президент Петър Стоянов, който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори.

17 март 1997 г. Правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз. С Постановление на Министерския съвет се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО.

8 май 1997 г. Приета е Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

9 юли 1997 г. Участие на българска делeгация в среща на високо равнище на НАТО в Мадрид. На срещата са отправени покани към трите страни-партньори Полша, Чешка република и Унгария за започване на преговори за членство в НАТО.

13-14 юли 1997 г. Министърът на отбраната на САЩ Уилям Коен посещава България, за да обсъди резултатите от срещата в Мадрид.

      Президентът Петър Стоянов за форсмажорните обстоятелства при заявяване на молбата за присъединяване към НАТО

18 април 2002 г. В рамките на международната конференция „НАТО – следващите 50 години. Сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа“, която се провежда в Атина, министрите на отбраната на България, Гърция, Румъния и Турция правят съвместно изявление относно единната позиция на четирите държави, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евроатлантическата сигурност и стабилност.

21 ноември 2002 г. На Срещата на най-високо равнище в Прага държавните и правителствените ръководители на страните-членки официално отправят покана към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения да започнат преговори с НАТО за присъединяване.

26 март 2003 г. На извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на 19-те страни-членки на НАТО подписват Протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения в присъствието на външните им министри.

18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.

29 март 2004 г. Депозиране на ратифицираните от всички страни-членки документи по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) във Вашингтон.

Така, на тази дата, 14 години след онова, уж, екстравагантно предложение на Соломон Паси, България най-накрая става пълноправен член на НАТО.