Когато в една година се случат поредица от събития с най-различен характер, но под общия знаменател на глобални последствия, то тогава трескаво се търсят причините за това, където ги има и където ги няма. Особено важи това за година, каквато е 1968-а.

50 години по-късно вече е ясно, че „1968“ е знак. Знак, че „златното време“ на продължителния икономически бум, модернизацията и нейната стабилност е било към края си. Че „1968“ е връхна точка на различни развития, предизвикани от социалните и икономически промени след Втората световна война. Историческите рамкови условия за трусовете през тази година се коренят от една страна в просперитета на следвоенното време и от друга – в развитието на едно консуматорско общество, всмукало широк кръг слоеве от социалната скала през 50-те години.

Оттам идва и легитимирането и нарастващото влияние на младежта като икономически фактор и целева група. Следвоенното повишаване на раждаемостта, т. нар. „бейби бум“, във Великобритания и САЩ достига своя пик през 1947 г., а в Европа – в средата на 60-те. Подрастващото поколение от това време през 1965 г. са тийнейджъри на 17-18 години и представлява значителна пазарна сила, която доста бързичко е надушена от цъфтящата модна и музикална индустрия. Освен това през 60-те години се налага университетите да отворят по-широко врати за все повече студенти, което често структурно е свръх силите им. Препълнените аудитории, опитите за оптимизиране на академичните процеси, ориентирането на обучението към нуждите на икономиката според концепцията за „мултиверситет“ на Калифорнийския университет – всичко това води още в началото на десетилетието до засилен дебат за реформа във висшето образование и право на глас на студентите при вземане на решения.

Обрамчени са тези процеси от разширяването на международните програми за обмен и активни културно дипломатически усилия на двете суперсили в борбата за овладяване на международното обществено мнение през студената война, често с особено внимание по посока на младежките целеви групи. Главоломното развитие на комуникационните технологии, най-вече на телевизията и сателитните връзки, глобализира този дебат и на медийно ниво. Отприщеният чрез победния ход на телевизията структурен пирует на обществените комуникации и нарастването на значението на визуалната репрезентация довежда „улицата в спалнята“ и всичко вече е шоу.

Променените икономически, демографски и технологични дадености, както и глобализиращата се медийна среда водят още в началото на десетилетието до скъсяване на транснационалните комуникационни трасета, в чието русло възникват значими субкултурни и протестни движения – антирарасистки, антивоенни, антиполитически, антиколониални, антипатриархални, антидогматични – бунтът „1968“.

В няколко публикации ще направим опит да представим някои от знаковите събития, разтърсили света през 1968-а, а и повлияли дългосрочно на процесите в него.

50 години от убийството на Мартин Лутър Кинг