Симо Лазаров в първото студио за електронна музика.архив БНР
Симо Лазаров в първото за страната студио за електронна музика в сградата на БНР.

На девети март Симо Лазаров навършва 70 години. Роден е в град София в семейството на Леон Лазаров, цигулар и диригент. Свири на пиано от петгодишен и е на сцената от 1965 г., първоначално с рок група „Младост“. В края на 60-те години на миналия век завършва висшето си музикално образование в Прага – „точно тогава навлизаше електронният орган, всяка събота ходих на литургии, само за да го чуя на живо“. Завръщайки се у нас, продължава обучението си в Техническия университет в София, където пише дипломна работа на тема „Многогласен електроорган в транзисторно изпълнение” и създава електронен орган за музикални изпълнения, чийто непознат дотогава електронен звук впечатлява аудиторията. Междувременно от 1967 свири в рок група „Везни“. През 1982 групата се разпада и от тогава насетне професионалният му живот е отдаден на една кауза – електронна и компютърна музика, интерес проявява и към синтеза между музика и съвременни електронни технологии. Електронният звук безспорно е едно от най-революционните постижения в областта на музиката за XX в. Усетил потенциала му, Симо Лазаров насочва цялата си креативност в тази сфера, което го превръща в основоположник на електронната музика в България.

      „Глътка въздух” от Симо Лазаров

Важен етап в професионалната кариера на Симо Лазаров е работата в БНР от 1973 до 1999 г. Там той създава първото в страната студио за електронна музика, оборудвано със синтезатор, какъвто има само на още няколко места в Европа. За този период композиторът споделя: „Българското национално радио преди много години направи конкурс за тон инженер. Аз се явих и това бе професионалният ми старт в тази област. Тогава ръководството на медията прояви далновидност, като създаде студио за електронна музика. Бях голям ентусиаст и във времето развих това съчетание – между музиката и техниката. Така се стигна до изграждане на една традиция в този жанр, непознат за тогавашното време“.

Популяризирането на електронната музика в България се случва с организирането на фен клубове из страната. Първият е основан в София през 1983 г., на следващата година такъв е открит в Пловдив, а впоследствие във Варна, Русе и Бургас, където често публиката е най-многобройна и изцяло от млади хора. На тези срещи Симо прави демонстрации на нова техника, представя и пуска плочи с нова музика, свири на живо, разказва за историята на течението и изразните средства.

Симо Лазаров обича да експериментира с нови тембри в процеса на композиране. Освен електронна и компютърна той пише музика и за други жанрове: „Аз имам сравнително малко театрални постановки като автор. Повече съм писал музика за документални и научнопопулярни филми. Това е друго предизвикателство, тъй като един саундтрак дава съвсем други възможности. Лентата носи различна звукова картина и съответно ни препраща в илюстративни измерения, подплатени от сюжет. Затова се изисква и по-различна нагласа“. Симо Лазаров е създал музика за над осемдесет документални и пет игрални филма, както и за повече от сто радиотелевизионни и театрални постановки. Има изнесени до момента над 1300 концерта по целия свят. „Бащата” на електронната музика у нас и до днес продължава интензивно да твори.

      Фантастична поема „Гравитон” (откъс)

Композиторът участва в престижни международни фестивали и конкурси на електронната и компютърна музика в повече от двадесет страни в Европа и САЩ, от които е носител на многобройни награди и отличия. Симо Лазаров организира и различни форуми за електронна музика. Основател е и на международния форум „Компютърен свят на музиката” (1999 г.), като по време на неговото провеждане се прави връзка в реално време между Атланта (САЩ), Тел Авив (Израел) и България. Проф. д-р Симо Лазаров отделя необходимото време и за преподавателска дейност, за да подготви млади хора, обучава ги на композиция, използвайки съвременни, технически прийоми. Над 20 години е част от НБУ, където е директор на програма „Компютърни системи и технологии в музиката“. Преподава и в Израел.

„В миналото мислех, че в електронната музика съотношението трябва да бъде 50% музика и 50% технологии, но с усъвършенстване на технологиите, с навлизането на различните модерни стилове музика, промених мнението си – 100% музика и 100% технологии…“