Вождът с трима от най-близкото му обкръжение (Берия, Микоян и Маленков) на път за митинг по случай 1 май 1946 г.

Сутринта на 5 март 1953 г., Кунцево – любимата резиденция на „Великия вожд на революцията, Съветския съюз и цялото прогресивно човечество“ Йосиф Висарионович Сталин, който от няколко дни лежи с тежък мозъчен кръвоизлив. Тук, обляно в сълзи, е цялото съветско ръководство: Берия, Маленков, Ворошилов, Молотов, Булганин, Микоян, Каганович, Хрушчов… Събрали са се около смъртния одър на човека, от когото е зависел животът им във всеки един смисъл и във всеки един миг. „Беше потресаваща гледка – наполовина обезумял, наполовина разгневен и напълно ужасен пред смъртта!“ Така описва дъщеря му Светлана последните минути от живота на диктатора. После идва краят за „Бащата на народите“, на чиято съвест или липса на съвест тежи заличаването на 20 милиона живота и депортирането на други 28 милиона.

      Вълко Червенков държи реч на траурен митинг в София по повод смъртта на Сталин – запис от 1953 г.

Като слуша такова нещо като горния запис, човек добива представа, що е то култ към една личност, в случая към личността на Сталин. Култ, разбира се, е имало и към личността на произнасящия тази уж траурна, а всъщност помпозна реч – Вълко Червенков. Как иначе! Такова е било времето, това на сталинизма, който обаче не е възникнал, ей така, изведнъж. Обяснение за началото на началата ще се намери може би в писмото на вече болния Ленин до XIII Конгрес на РКП, писано между 23 декември 1922 г. и 4 януари 1923 г.:

„Др. Сталин, след като стана генерален секретар, концентрира в ръцете си една непомерна власт и аз съм неуверен, ще съумее ли той винаги да се ползва от тази власт достатъчно внимателно. Сталин е твърде груб и този недостатък, напълно търпим в средата и в общуването между нас, комунистите, става нетърпим на длъжността генерален секретар. Затова предлагам на другарите да обмислят начин за преместване на Сталин от това място и на него да бъде назначен друг човек, който във всички други отношения да се отличава от другаря Сталин само с едно преимущество, а именно, да е по-търпим, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен към другарите, по-малко капризен и т.н. Това обстоятелство може да изглежда нищожна дреболия. Но аз мисля, че от гледна точка на предпазване от разкол и от гледна точка на написаното от мен по-горе за взаимоотношенията на Сталин и Троцки, това не е дреболия или това е такава дреболия, която може да получи решаващо значение.”

Колко прав е бил в случая Ленин! Тази дреболия получава наистина решаващо значение. Сталин, разбира се, не допуска писмото да бъде огласено като официален документ на конгреса, а сетне се разправя и с лява, и с дясна опозиция в партията чрез апаратни игри с помощта на приближените си и на репресивния апарат, който изцяло е подчинил. И така 30 години. Сталинска колективизация, сталинска индустриализация, сталински начин на живот, сталински лагери, сталински… всичко!

      Сталин за колективизацията и военната промишленост в предизборна реч в Москва през 1946 г.

Тъй рече другарят Сталин:

„В Съветската армия се иска повече кураж  за отстъпление, отколкото за настъпление.“

„Правото на скромен живот е неприкосновено.“

„Мислите са по-силни от оръжията. Ние не разрешаваме на нашите граждани да носят оръжие – защо трябва да им разрешаваме да мислят самостоятелно?“

„Има човек – има проблем. Няма човек –  няма проблем.“

„Отделната смърт е трагедия. Смъртта на един милион е статистика.“